Здравейте! Казвам се Мария.

Днес е 3 декември. През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обяви тази дата за Международен ден на инвалидите. Този ден не е празник, но той се отбелязва. За да покажат, че ги има, хората с увреждания от различни краища на света (те нямат вина за сполетялото ги) организират различни кампании. Организират се и в нашата страна. Инвалидите НЕ ЧЕСТВАТ свой празник и не трябва да получават “ПОЗДРАВЛЕНИЯ по случай 3-и декември”…

По повод 3 декември – Международния ден на хората с увреждания.

Тъжна нотка “звъни” в душата ми на тази дата. За кой ли път човекът с увреждане напомня, че е като всички останали, с мечтите, с болките, с малкото си радости, че е част от обществото и с право трябва да заеме своето достойно място в него…

Безброй забързани хора вървят по улиците. Не забелязват човека до себе си, който се чувства чужд, неприет от обществото, човек, който се върти в кръг от неизпълнени обещания. А проблемите се множат. Малцина ще им се противопоставят, за да спрат да нараняват вече наранените – хората с увреждания…

Да запалим огън в сърцата на хората в неравностойно положение – деца, младежи и възрастни, да ги сгреем! Да го направим! Да им подадем ръка, но не със съжаление, а с уважение, толерантност и съпричастност. Да помогнем с жест, неизискващ усилия, но жест, който сгрява.

Наближават Коледните празници! Казват, че по Коледа стават чудеса! Да станем част от тези чудеса днес, утре, сега!…

За човека до нас

автор : Мария МИХАЙЛОВА