Оптимизъм в България !?

Критерий за успешен бизнес в България няма. Довчерашни богаташи днес ожесточено се отбраняват от налазилите ги проверки. Повратливи политици гузно се крият зад високи огради и бронирани стъкла, за да не се налага да обяснят движението на парите от недекларираните сметки. Каолинови капитали офшорно премълчават какво са си гукали с актуални велможи и на какви траншове са консумирали приятелството си. Футболът отдавна не е спорт, а сенчест бизнес, съдейки по неизплатените задължения. Триста и трийсет хиляди бедняци получават отсрочка по пътя към глада чрез хранителни помощи, които ще им стигнат за не повече от месец, ако хранят само себе си. Неквалифицираните младежи няма да могат да се продават на европейския пазар на труда, защото лъскавината на проспекта скри истината за света на бясната конкуренция. Работещите в български фирми живеят със страха от възможен фалит, защото обедняващият пазар не предполага друго. Време е за бизнес.

През 2007 и 2008 година растежът на брутния вътрешен продукт на България е бил 6,2 %, но за сметка на разпродаване на националните активи. През 2009 година растежът е 5,5 %, а през 2010-2012 година – не повече от 1 процент. Логични резултати на фона на отворения пазар, където е невъзможна конкуренцията с утвърдени могъщи фирми. Промишленото производство се съкращаваше, екологическите изсквания отхапваха огромен дял от средствата, дотациите на западните стоки и на западното земеделското производство не оставяха място за светло бъдеще на прохождащите български предприемачи. На този фон андрешковското оцеляване във всички области е напълно обяснимо. Чистият бизнес в България е химера. Непредсказуемостта на законите и бизнес условията доведоха изстиващата ни общност, наречена държава, до екзестенциален колапс.

Отчитайки обезлюдяването на територията откъм образовани и въобще откъм хора, разбиращи исторически наложилия се основен език, твърдо можем да прогнозираме катастрофа. Само чудо може да донесе липсващите милиарди, за да бъдат излекувани болните, нахранени гладните и образовани неграмотните. От бедняци не може да се забогатее, като им смъкваш кожата с данъци. И днес да тръгнем по светлия път на правилното развитие, няма да ни стигнат годините, за да отпразнуваме изравняването си с онези, които сме издигнали за наши идоли. Време е да се се забранят безплодните усилия на министерските отряди и да се сложи край на партийното творчество, обричащо всички на живот в лъжа. За да няма другарски съдилища, трябва да се премахнат условията за престъпления. Имуществени декларации да се подават всеки ден от всички. Така точно ще разберем докъде сме я докарали.

Време е за бизнес. Колкото и частни фирми да излизат на печалба, това не е от полза за обществото. Ниски заплати, високи социални разходи за бедните, ниска ефективност на всички бюджетни учреждения, повсеместна корупция чрез обществени поръчки и партийни обръчи. Връщането към държавен капитализъм е засега мисия невъзможна. Но гласовете на протеста се чуват отвсякъде – и папата римски обвини капитализма в безчовечие, и все повече светли умове твърдят, че трябва промяна на принципите за разпределение на благата. Но това е още теория.

През годините на прехода имаше различни източници на забогатяване. Сега елементите са по местата си, изворите са пресъхнали, излъганите са осъзнали заблуждението си, хитреците броят пачките. Нищо лошо, алгоритъмът е сработил – повратливите са богати, другите са слуги. Някои слуги живеят по-охолно, но и те не са сигурни за утрешния ден. Събуждаме се и заспиваме с мислите за страшната приказка, в която живеем и която не можем да променим.

Сега върви битката за Украйна. Огромен пазар, чрез овладяването на който гигантите от Европейския съюз ще намалят последствията от икономическа криза. България е пренебрежимо малка за икономическите движения в съюза, но приемането й по политически причини в общността на ситите граждани не доведе до премахване на глада. Безработицата расте, всякакви реформи се разбиват във вълнолома на нежеланието ни да скочим напред. А и нямаме сили.

Украинците имат какво да губят, загърбвайки Русия. Българите нямат илюзии в това отношение, пътят към източния гигант е отрязан завинаги заради налудничавите български политици. Не се очертава възможност да станем финансов или производствен рай поради обективни причини – тези роли са с отдавна известни титуляри. Никой от големите братя не ни приласкава, колкото и нагоре да се издигаме в класацията на световните нещастници. Дажи ни гонят от трудовите си пазари, ругаят ни заради циганската напаст, която не сме интегрирали, назидават тъпото ни корумпирано управление и се чудят на простотията си, гласувала приемането ни сред напарфюмираните аристократи. Но е късно. И за тях, и за нас. Връщане няма, мостът към отсрещния бряг е затворен.

Резките движения в сферата на обществените отношения се наричат революция. Познатите образци с много жертви и страдания са неприемливи. Време е за мирно споразумение за оцеляване на нацията. На масата, чрез преговори. Каквото и колкото да ни струва. Иначе държавата ще изчезне. И този вариант е допустим. Но не преди да покажем какво можем. Говорейки на български. Време е за бизнес.

Автор: Angel Petrov, Kim Reiki (Magic Man Studio )

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®