През 2001 г. печели медала Карнеги за романа си “Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”. Тери Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. заради приноса му към литературата.
През 2007 г. Пратчет обяви, че е болен от рядка форма на болестта на Алцхаймер, а през 2008 г. стана патрон на британската Фондация за борба с болестта на Алцхаймер, като до края на дните си той дари стотици хиляди британски лири, за да подпомогне финансирането на медицински изследвания.
Болестта при него прогресира изключително бързо, като през 2014 г. състоянието му бе много тежко – той не можеше да върши сам много неща, сред които да шофира или да си връзва връзките на обувките.
Въпреки това, от диагностицирането с болестта до края на живота си Пратчет издаде пет нови произведения.
До последния си дъх Тери Пратчет живя със съпругата си Лин в графство Уилтшир, недалеч от гр. Солсбъри.

Тери Пратчет бе и известен защитник на евтаназията. Той записа и встъпителните думи за документалния филм “Да избереш да умреш”.

“НЕ ГО СМЯТАЙ ЗА УМИРАНЕ – посъветва го Смърт. – ПО-ДОБРЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ СИ ТРЪГНАЛ ПО-РАНО, ЗА ДА ИЗБЕГНЕШ НАВАЛИЦАТА”, гласи един от известните цитати от романа му “Добри поличби”.

“Не интелигентността, а въображението ни е направило хора”, казваше още писателят.

„Добри поличби“ – роман от 1990 г., написан в съавторство с Нийл Геймън

• Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

• Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

• Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

• Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

• Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта – не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.

• Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.

Поредица “Светът на диска”:

“Цветът на магията”

• Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. — Ринсуинд за Двуцветко

• Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни. —Ринсуинд за героите

• Можеше да е и по-зле – каза Ринсуинд като за сбогом. – Можеше да бъда аз.

• Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после. — Ринсуинд за магията

• „Живописен“ означаваше, реши той след внимателно проучване на гледката, която вдъхновяваше Двуцветко да използва думата, че релефът е ужасно неравен. Когато трябваше да се опишат случайните села, през които минаваха, „странен“ означаваше „обхванат от треска“ и „порутен“.
  Двуцветко беше турист – първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.

• Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.

• Единственото, което Ринсуинд можа да каже, беше:
  — А пък аз никога не съм си представял, че съществуват мъже-дриади. Даже и в дъбово дърво.
  Един от великаните му се ухили. Друела изсумтя.
  — Глупости! Тогава откъде мислиш, че идват жълъдите?

• Естествено – отговори Ринсуинд, – това, което героите обичат най-много, е самите себе си.

• Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби. — Хран Варварина

• Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.

• Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
  Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.

• Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото. — Ринсуинд

• — От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
  — Морско грозде – отговори старецът.
  — Чудесно – каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. – Не е лошо. Може би само е малко солено.
  — Морското грозде е вид малка медуза – обясни непознатият. – А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
  — Вероятно културен шок – отговори Двуцветко.

• — Там, откъдето идвам, нямаме богове – каза Двуцветко.
  — Имате – каза Дамата. – Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.

” – Защо никога не съм виждал дракони?

 - Защото никога не си вярвал, че съществуват!"

Фантастична светлина

• Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

• Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.

• Приеми нещата такива, каквито са, всички тия дрънканици за златни клонки, природни цикли и тям подобни, всичко се свежда до секс и насилие, обикновено в комбинация.

• Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.

• Най-важното като имаш много спомени е, че трябва да отидеш някъде след това, където можеш да си ги спомняш, нали разбираш? Трябва да спреш. Всъщност никъде не си бил, преди да си се прибрал у дома.

Еманципирана магия

• Баба страдаше от ужасно здрави зъби, нещо, което тя смяташе за голям недостатък у една вещица. Тя наистина завиждаше на Леля Анапъл, вещицата отвъд планината, която бе успяла да изгуби всичките си зъби до двайсетгодишна възраст и беше придобила авторитетния вид на истинска стара вещица. Това означаваше, че трябва да ядеш много супа, но и, че също така много те уважават.

Морт:

• — НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? – попита Смърт.
  — Не, сър – каза Морт.
  — ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
  — Наистина ли е имало?
  — ЩЕ ИМА – каза Смърт, – АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.

• След жезъла оставаше линия от сияен октарин – осмият цвят в спектъра, присъщ на магията. Оттенъкът на въображението.

• Нощта се отърва от ранните си жертви и продължи нататък. Дори най-буйните гуляи завършиха, гостите се довлякоха до своите легла или поне до нечии легла.

• …и поднесе запалена клечка кибрит към сместта.
  Сега разсъждаваше над въпроса колко странно е, че не забелязваме веждите си докато не се лишим от тях.

• Предлагаме специална отстъпка за мехлема “Бранител на страстта”. Осигурява обилен посев, но предпазва от всякаква реколта.

• Той така и не събра кураж да опита попарата на Албърт, която водеше свой собствен живот на дъното на тенджерата си и ядеше лъжици.

Магизточник:

Посестрими в занаята

• Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав

• Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече” с криви зарчета.

• Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява. — Леля Ог

• Когато навлезе в Занаята, човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо. — Леля Ог

• Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата.

И много други интересни послания от Сър Тери Пратчет ! ПОЧИВАЙ В МИР !

www.mediaplus.bg