Сбогом, президенте!

Сбогом, президенте!

„Некомпетентен, неподготвен, неосмислящ, самовлюбен, повърхностно и елементарно говорещ и действащ, объркан, слаб като характер и като мислене…

Слаб президент, слаб водач и слаб човек. Той беше подходящ за кмет на малко село… Но се поблазни да надскочи ниския си ръст…”

В светлината на събитията от последните дни е лесно да разпознаете в образа от горния цитат наскоро починал човек. За да живеем по-лесно с живите, сме си наложили неизпълнимото правило да не съдим мъртвите. Но го правим, защото е естествено. Така оцеляваме, задоволяваме субективната си нужда от справедливост.

И пред нея бледнеят роднински връзки и почит към държавници, изричат се съдбовни истини, спечелват се нови врагове или се подновяват стари вражди. Живот.

Чета от няколко години блога на genek и не мога да съдя човека, написал горните редове. В цялата статия има още по-режещи констатации и твърдения. Написал ги е истински българин, отдаден на делото си. И огорчен от ставащото, като всички нас.

Затова е нарушил каноничното „за мъртвите или добро, или нищо” – защото е дал оценка на човек, който дълго ще живее в спомените ни. Да, с отрицание и омраза не се живее добре, но колко важат правилата в загиващата ни общност, е друг разговор. Затова ще прибавя още един цитат от genek, пък който иска, да не чете. Но който иска истината, да не си крие главата в калта:

„За отбелязването – отделно. Нетърпима стана тая телевизионна некрофилия, която по всички канали тика камерите в лицата на опечалените. И цял предиобед занимава хората с едно събитие – може би държавно, може би правителствено, но съвсем не национално…

Погребението беше един абсолютен маскарад, подчинен на правилата за водене на телевизионно шоу. Фалш, лицемерие, изкуствено тъжни физиономии, гвардейци, снайперисти по покривите, телевизии, репортери, фотографи, чудесии…

В същото това време, докато държавните мъже го играят дълбоко опечалени и покрусени от смъртта на първия демократично избран президент, хиляди българи бедстваха и се давеха в резултат на безхаберието и престъпното бездействие на същите тези опечалени държавни мъже…”.

Дали сме злобни и отмъстителни като племе? Съдейки по крещящата липса на търпимост, да. Но конвулсията, от която не излизаме, не ни оставя друга възможност. Дори потъвайки, търсим кой е виновен за отнетото ни спокойствие. И си го искаме.

Но никой няма да ни го даде, дори на кредит.

Четящият тези редове със сигурност би искал да се извиним за написаните думи?!Ще го направим,разбира се!