Биография:

Радой Ралин е българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“ Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1923 г. Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

През юли-септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 45).

Редактор (1945 – 46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.

Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946 – 49 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952 – 61 – във в. „Стършел“, 1961 – 63 – във в. „Литературни новини“, 1961 – 63 – в Студията за игрални филми, 1964 – 66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967 – 68), в Българска кинематография (1976 – 87), във в. „Литературен фронт“ (1987 – 90).

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“.

Радой Ралин почива на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на приятеля и твореца Георги Чапкънов. Фигурата е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“ и сякаш казва „Спрете се…“ на отсрещния „Голиат“ (луксозната бизнес сграда отвъд булеварда). На другата сутрин, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: „Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие“. Често минаващите покрай скулптурата младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е в естествен ръст, стъпила без всякакви постаменти направо на плочника. На Радой Ралин е именуван връх на остров Ливингстън: 62°38′33″ ю. ш. 60°01′25″ з. д.

Още за Радой Ралин на адрес УИКИПЕДИЯ

• „Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
• „Безсънието на гладния е най-честната телевизия. “
• „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден. “
• „Вярата е фасадна форма на страха. “
• „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. “
• „Докато го надявам, надявам се… “
• „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват… “
• „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни… “
• „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание. “
• „Единствената безспорна истина са некролозите. “
• „Ела култ, че без тебе по-култ. “
• „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. “
• „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. “
• „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! “
• „Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. “
• „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко. “
• „Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише «Малка нощна музика». “
• „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“
• „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
• „Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм. “
• „Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. “
• „Педя човек — лакът брадва. “
• „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. “
• „Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.“
• „Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса. “
• „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “
• „Принцът се предрешава и на просяк, за да укрие диамантите си. “
• „Приятелството е демокрация, но колко трае? “
• „Проституирай според чергата си. “
• „Революцията е една премиера. После спектакълът пада. “
• „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!… “
• „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? “
• „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат… “
• „Спестяваната съвест се олихвява. “
• „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. “
• „Съединението прави салата. “
• „Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.“
• „Търпението е незабележима форма на гниенето! “
• По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.

Епиграми:

• „Бедността не е порок, а урок.“
• „Битата крава мляко не дава.“
• „Да би се яло, не би висяло.“
• „Думба-лумба два дни, а година — гладни.“
• „Кой постъпва честно, не живее лесно.“
• „Който дрънка, е за вънка.“
• „Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“
• „Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“
• „Болна Божка за кокошка.“
• „Господ види кой отде иде.“
• „Заран набожен, вечер разложен…“
• „Безплатен оцет по-сладък от мед.“
• „В краката лъснат, в главата блъснат.“
• „Братски се делили, братски се избили.“

ИЗТОЧНИК УИКИЦИТАТ !