ПРИТЧА ЗА ЛЪЖАТА

ПРИТЧА ЗА ЛЪЖАТА

Веднъж дърварят режел дърво над реката, но не щеш ли изпуснал в нея брадвата си. Заплакал от мъка, чудил се какво да прави, но в този момент му се явил Господ и го попитал:
– Защо плачеш?
– Как да не плача, изпуснах си брадвата в реката и вече не мога да работя, сега как ще изкарвам прехраната на семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и го попитал:
– Това твоята брадва ли е?
– Не, това не е моята брадва – отвърнал дърварят.
Господ извадил от реката сребърна брадва и отново попитал:
– А, това твоята брадва ли е?
– Не, и това не е моята брадва – отвърнал пак дърварят.
Най-накрая Господ извадил от реката желязна брадва:
– Може би това е твоята брадва?
– Да, това е моята брадва – щастливо възкликнал дърварят.
– Виждам, че си честен човек и спазваш заповедите ми, поне тази да не се лъже – казал Господ – за награда ти давам и трите брадви.
Заживял щастливо дърварят, трудел се неуморно, но за съжаление един ден и жена му паднала в реката. Той отново горчиво заплакал. И пак Господ се явил пред него и го попитал:
– Защо плачеш?
– Как да не плача, когато моята жена падна в реката.
Тогава Господ извадил от реката приказно красива жена и попитал:
– Това ли е твоята жена?
– Да, това е жена ми – радостно отговорил дърварят.
Господ се разсърдил.
– Ти ме излъга, защо го направи?
– О, Господи – отвърнал дърварят – стана леко недоразумение. Ако бях отговорил, че това не е моята жена, ти щеше да извадиш от реката още една кой знае, колко красива жена, аз отново трябваше да кажа, че не е моята. Тогава ти щеше да извадиш моята жена и аз трябваше да кажа, че това е моята съпруга. Ти щеше да ми дадеш и трите за награда, а аз какво ще правя с тях?
Аз не бих могъл да ги изхранвам и трите и всеки един от нас четиримата щеше да е нещастен.