ПЛЕЯДИ
Плеядите са отворен звезден клъстер в северозападната част на съзвездието Телец.
Дори далеч от астрономията хората го отличават сред другите модели на нощното небе.
С невъоръжено око лесно се виждат шест или седем ярки звезди, групирани в малък черпак с дръжка.
В Северното полукълбо може да се види през зимата,
в Южното – през летните месеци, така че Плеядите са били известни от древни времена на всички континенти по света, с изключение на Антарктида.
Според древната митология най-ярките звезди на клъстера са седемте дъщери на Атланта:
Алциона, Атлас, Електра, Мая, Меропа, Тайгета и Плейона.
За да ги спаси от отмъщението на Орион, в битката от страна на титаните по време на войната на последните с боговете, Зевс превърнал момичетата в гълъби и ги пратил на небето.
Така се появява името “Плеяди”, което за първи път се явява в известната епична поема “Илиада” от Омир (около 750 г. пр.н.е.).
На гръцки това означава “гълъби”, а конфигурацията на самото съзвездие прилича на ято птици.
Впоследствие тази дума била заимствана, за да се отнася до явления, които са само косвено свързани с астрономията.
Така, че днес можем да наречем Плеяди група видни фигури във всяка област на културата или науката (т. Нар. “Звезди” и “Светлини”).
По-рядко, тази дума се прилага към натрупването на хомогенни събития или явления или комбинация от механизми или апарати от същия вид.
Японското име е Pleiades – Subaru.
Известна марка за кола е кръстена в тяхната чест.
И наистина, ако погледнете корпоративната икона, можете да разгледате звездите, символизиращи този изключителен звезден клъстер.
Древните племена на славяните му дават името си – “Стожери”, и го свързват с бога на плодородието Велес.
А на 4 март 1769 г. се ражда друг синоним – когато Чарли Месие заснема Плеядите в своя знаменит каталог на мъглявини и звездни клъстери под номер 45 (M45), публикуван две години по-късно.
Първото скално изображение на Плеядите датира от 16 500 г. до наши дни – което означава, че може патетично да се каже, че те са осветявали пътя за нас през цялата история на цивилизацията.
Първите сериозни наблюдения на този звезден клъстер обаче са предприети едва през XVIII век.
С помощта на тогавашната оптична технология били направени опити за изчисляване на общия брой звезди, принадлежащи към този звезда.
Дълго време се вярвало, че Плеядите имат около хиляди звезди, които са обединени от обща структура, композиция и също са близки една до друга по възраст.
Но модерното оборудване позволило да се утрои тази цифра – главно поради многото кафяви джуджета.
Тези малки и по принцип по-низши звезди имат забележимо рентгеново лъчение, но практически не дават светлина.
Тази група включва около една четвърт от общия брой звезди, обитаващи клъстера.
През 1767 г. учен и по съвместителство свещеник се опитва да изчисли вероятността от случайно образуване на такъв огромен брой звезди в такава относително малка част от небето (макар че диаметърът на клъстера е 12 светлинни години в диаметър, около 135 парсеиди все още ги отделят от Слънчевата система).
Според данните му тя се равнявала 1: 500000, от което пасторът заключава, че Плеядите са гравитационно свързани звезди.
И той се оказа абсолютно прав.
Снимките на Плеядите с дълга експозиция показват наличието на мъглявина от газ-прах, в която са потопени блестящите “сестри”.
Тази мъглявина, благодарение на осветяването от горещите звезди на ранните спектрални класове, има студена синкава светлина, която се вижда на ясна нощ, дори и с просто око.
Според съвременните концепции, тя не е свързана с този звезден клъстер, а само плува близо до него.
Следователно, мъглявината не е “люлката” на звездите на този доста млад открит клъстер, който според най-новите оценки е на 100 милиона години. То, нашето сравнително младо Слънце е около 50 пъти по-старо от много младите Плеяди.
Що се отнася до продължителността на живота на клъстера, изчисленията сочат най-малко още 250 милиона години комфортно съществуване, след което физическите връзки между сестрите ще отслабят толкова много, че всяка от тях ще заживее самостоятелен живот…
/превод/