НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ - ЕДИН ЗАБРАВЕН ПОЕТ

ВЯРА

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
“Как, искаш ли час да живееш?”
Веднага ще кресна:
“Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!”

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Никола Вaпцаров

Никола Вапцаров и съпругата му Бойка Вапцарова

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Кратка автобиография

Никола Йонков Вапцаров (1909-1942 г.) е български поет, чието творчество е основно със социална насоченост.

Роден е на 24 ноември 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на семейството му налага друго. По волята на баща си се записва в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), което в негова чест сега носи името му. От морското училище има практика по кораби, а след това започва работа като огняр и механик. През 1934 година се жени и му се ражда син, който няколко месеца по-късно умира. В края на януари 1940 г. излиза от печат единствената му стихосбирка “Моторни песни”. През същата година събира подписи из Пиринска Македония по т. нар. “Соболева акция”. Заловен e за тази дейност, осъден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, като за това е арестуван – март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян заедно с още 12 души. Молбата му за помилване е предоставена на Борис ІІІ, но е отхвърлена. След смъртта си е амнистиран. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. От нея е била поискана оценка на значимостта на поезията на Вапцаров, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с такова мнение.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

Стихотворенията му са преведени на 60 езика. Стихове му посвещават Дамян Дамянов, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др.

С уважение от нас Kim Reiki – Magic Man Studio® , Angel Petrov

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®