Ученикът попитал учителя:
– Вие сте толкова мъдър. Вие сте винаги в добро настроение, никога не се ядосвате. Помогнете ми да бъда като Вас.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе един картоф в прозрачен плик.
Ако на някого се ядосаш и затаиш обидата – казал учителят, вземи този картоф. От една страна, напиши твоето име, на другата името на другия човек, с когото си имал конфликт. И сложи този картоф в този плик.
– Това ли е всичко ? – Попитал студентът, озадачен.
– Не, – каза учителят . Ти ще трябва винаги да носиш този пакет със себе си.
И всеки път, когато на някого се обидиш, добави картоф в него. Ученикът се съгласил .
Минало известно време.
Пакетът се попълвал с все повече картофи и вече бил доста тежък. Той станал много неудобен за носене. Освен това картофът, които бил поставен в началото започнал да се разваля. Той започнал да се покрива със слуз, загубил си цвета, някои започнали да покълват, а някои започнали да издават остра неприятна миризма .
Ученик отишъл при учителя и казал :
– Това вече е невъзможно да го нося със себе си. Първо, пакетът е твърде тежък, а от друга страна, картофите се развалиха. Предложи нещо друго.

Но учителят отговорил:
Същото нещо се случва в душата ти. Когато си ядосан на някого и се обидиш, тогава в душата ти се появява тежък камък. Ти просто не го забелязваш веднага. Постепенно камъните стават повече.

Действията се превръщат в навици, навиците – в характер , които произвеждат зловонни пороци. И това натоварване лесно лесно се забравя, но това става твърде тежко, за да го носиш постоянно със себе си. Дадох ти шанс да видиш целия процес от страни.

Всеки път, когато решиш да се обидиш или обратно да обидиш някого, замисли се, дали имаш нужда от този камък. Нашите пороци са генерирани от самите нас. Помисли имаш ли нужда да носиш тежък пакет с развалени картофи вътре в себе си?