– Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да е готова. Тя трябва да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.

Ангелът бил впечатлен.
– Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден.

Ангелът се доближил и докоснал жената.

– Господи, но тя е толкова нежна!

– Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.

– А тя може ли да мисли? – попитал ангелът.

Бог казал:
– Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.

Ангелът докоснал бузите на жената.
– Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.
– Не, тя не е дефектна, поправил го Бог и продължил: Това са сълзи.
– Те за какво са? попитал ангелът.
– Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.

Ангелът бил наистина впечатлен.
– Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!
– О, да – казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне …
Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан.

После Господ въздъхнал:
– Тя все пак има един недостатък, който може да ѝ обърка живота, ако тя сама не го поправи.
– Какъв е този недостатък?
– Не си знае цената … ”

Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.

Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб.
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.

Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.

В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.

За силната жена не се говори…
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!

Таня Мезева