Извинението на една ДАМА !

Тази сутрин се събудих със силното желание да се извиня дълбоко на всички българи! И, разбира се, да помоля за прошка за една своя постъпка, която впоследствие установих, че е сериозна грешка. Така и така съм започнала да разказвам, не ми остава друго освен да се изповядам. Честно да си призная, винаги съм имала едно особено вътрешно чувство около провеждането на церемониите по рязането на ленти, които в последните години са хитови у нас.

Ленти се режат под път и над път, и най-вече за път в България. Така наречената Ribbon cutting ceremony – церемония по прерязване на лента, си има своето минало, което ще разчопля като костелив орех по-нататък, но у нас тенденциите винаги са too much преекспонирани. И докато чупя пръсти, трябва да си призная съвсем открито, че веднъж и аз участвах в този малтретиран от крайни поддръжници ритуал.

Взех ножицата и отрязах лентата. И в този момент потънах. Не, защото поводът не беше повече от радостен, а събитието повече от успешно, а защото направих нещо, което не можах да си простя. Крушката в главата ми светна като LED прожектор за фасадно осветление в мъгла. И ме заболя, и погледът ми стана леко премрежен, и очите се насълзиха. И се вцепених. И си казах: Мамка му, как можах да направя това?!

Позволих си непозволимото, въоръжена с наточена ножица в ръка, да отрежа празничната лента! И продължих да разговарям със себе си: Отвратителна постъпка, Цвета, как можа да си позволиш да отрежеш парче от лента, изобразяваща националния ни символ? Току-що резнахме дружно националния ни флаг!? И се озадачих. В коя ли друга държава си позволяват лукса да режат с ножица на лентички националното си знаме?

След което веднага се заех със задачата да проуча къде подхождат толкова нелепо и в чия култура се среща този тържествен церемониал. И ударих на камък. Не успях да открия нито в САЩ, нито в държавите в Европа, нито в Русия, Китай, Индия или където и да било. Е, режат хората ленти, разбира се! Имат празнични събития. Все пак ритуалът “рязане на лента” е бизнес.

У нас симпатии към церемонията проявява първи Тодор Живков. На него този ритуал особено много му харесва. Виждал го е по време на официалните си визити навън, където това се прави с едноцветна лента и подходящи атрибути. След 9 септември 1944 г. ритуалното прерязване на ленти за кратко се възприемало от народната власт като „буржоазна отживелица“. Но днес, в 2015 г. нито е отживелица, нито е в крак с модата!

Но да се върна към покаянието си! Искам да се извиня на целия български народ за това свое прегрешение. Считам, че лентите за официалното прерязване на пъпната връв, на което и да е нещо в държавата ни, никога повече не бива да представляват националния ни трибагреник. В никакъв случай не бива да се кълца показно на парчета този така зорко пазен от националните ни герои в миналото национален символ!

Моля Ви уважаеми държавни мъже, министри и прочее. Не правете никога повече този ритуал с ленти, обагрени с трицвета ни. Аз се срамувам от това и считам, че не бива да позволяваме да се гаврим с националните символи.

Подемам кампания – Спри да режеш лентата с националното ни знаме! Подкрепете ме!

Уточнявам, че по света ползват едноцветни ленти, които с глобализацията променят и размера си. На изток лентите и ножиците са по-малки. На запад атрибутите стават огромни.

автор : Цвета Кирилова