Дзен притча за монасите, реката и момичето

Дзен притча за монасите, реката и момичето

“Двама монаси вървели през гората, прибирайки се към манастира. Стигнали до една река, през която трябвало да преминат. На брега стояло хубаво момиче, облечено в скъпа копринена рокля. То не смеело да пресече придошлата река.
Единият монах вдигнал момичето на ръце и го пренесъл на другия бряг. След това те продължили към манастира без да си проговорят до вечерта. Когато се прибрали в манастира другият монах не се сдържал и казал:
– Нали знаеш, че монасите не трябва да се доближават до момичета? Ти защо направи това днес?
– Братко мой – отговорил първият монах – аз оставих онова момиче до реката, а ти още го носиш със себе си.”

Хорхе Букай

ДРУГА ДЗЕН ПРИТЧА:

Четири дзен ученика, близки приятели, си обещали да пазят мълчание с цел по-дълбока медитация.

През първият ден мълчали. Медитацията им вървяла добре, но когато настъпила нощта и керосиновите им лампи започнали едва да мъждукат, първият ученик се провикнал към слугата:

– Поправи тези лампи!

Вторият ученик се учудил, че първият заговорил.

– Нали се разбрахме да не казваме даже и думичка – забелязал той.

– Вие сте глупаци, защо говорите? – запитал третия.

– Само аз единствен мълча – отбелязал четвъртия.

СЛЕДВА ДРУГА ДЗЕН ПРИТЧА :

Една жена отишла при Конфуций и го попитала защо на един мъж е позволено да има много жени, а на жената е забранено да има много мъже.

Конфуций поставил пред нея пет чайника и пет чашки и й казал:

– Налей чай в петте чашки от един чайник. Добре ли ти изглежда?

– Да, добре изглежда – отговорила жената.

– А сега, обратното, налей в една чашка чай от петте чайника. Това добре ли ти изглежда?

– Да, и това ми изглежда добре – отговорила жената.

– Глупачка! – развикал се Конфуций – такава хубава притча развали!

ЧАКАЙТЕ ! ЕТО ОЩЕ ЕДНА ДЗЕНКА :

При учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но Вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

— Не виждате ли, че е пълна догоре? — попитал той. — Не може да поеме повече.

—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението, щом не ми предлагаш празна чаша?

(Дзен коан)

СТИГА ТОЛКОВА ДЗЕН ЗА ДНЕС, ЧЕ ЩЕ СТАНЕТЕ МНОГО УМНИ !!!