Църковна притча за Похот и още нещо …

Църковна притча за Похот и още нещо …

Църковна притча за Похот и още нещо …

Край далечното планинско село горно Вършило, имало 2 манастира единия мъжки, другия женски.

По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче се случило така, че в една ранна мъглива утрин накрая на селото се срещнали – монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път.

Монахът брат Гидон и сестра Евлампия се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума, те поели към града. Сестра Евлампия вървяла пеша, а брат Гидон яздел магаре. Гидон може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:

– Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия каманаци. Защо не вземеш, така с божията помощ , да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види.

Сестра Евлампия нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Гидон се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Гидон и сестра Евлампия се видели в приключение – сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка ,в която слънце не прониква.

В главата на брат Гидон се родили мисли и идеи, коя от коя по-греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:

– Сестро да ти кажа така, кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.

– Ми, добре! -казала Евлампия.

– Ми , то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.

– Как така в рая?

– Ми така, събличаме се голи.

– Ми, добре! – казала Евлампия.

Съблекли се те чисто голи и Гидон нямало как да скрие , че сестра Евлампия много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:

– Какво е туй нещо м/у краката ти и сочи нагоре?

-Това сестро е дар от Бога !

– И какво прави този Божи дар? – попитала засрамено и любопитно Евлампия.

– Ами създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.

– Тъй лииииииииии? – изведнъж се зарадвала Евлампия. ЖИВОТ а?????? Ми че хайде пъхни го в магарето да живне и да си ходим тогава.

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®

Народна Топка България ®

Народна Топка България ®

Още за нас на следните адреси :

www.kimreikifoundation.com
www.narodnatopka.com
www.mediaplus.bg

Един отговор на "Църковна притча за Похот и още нещо …"

Напиши коментар

Your email address will not be published.