Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към съседните земи, където царят му бил приятел. Стигнал да столицата на царството и поискал да се види с владетеля, като казал на стражата му, че е негов приятел. Но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.

Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование, царят му дал 100 овце и го отпратил.

Огорчен и разочарован, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – нямал по-добра алтернатива. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл пак да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в пропаст и той отново изгубил всички овце.

Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце.

Започнал злополучният цар почти от нулата. Пасял си овцете, но постепенно стадото му започнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той пак отишъл при приятеля си, но този път, за да му се похвали.
И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат съседното царство.

– Но защо не направи това веднага, още когато дойдох първият път при теб за помощ? – попитал изумен – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!

– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател…

Притча за страха от неизвестното
Някога в далечно време, в едно далечно царство, един мъж престъпил установените от царя закони. Престъпникът бил заловен и изправен на съд пред царя. За тежкото деяние, което извършил наказанието било смърт.
Въпреки това, великият цар му казал, че може да избира – да се качи на бесилката или да провери какво има зад една тайнствена, голяма, черна, стоманена врата, намираща се в двореца. Човекът се замислил, а след това предпочел въжето.
Когато палачът прехвърлил въжето на врата му, той попитал царя:
– Велики Царю, любопитно ми е, какво се крие зад голямата врата?
Царят се усмихнал и отговорил:
– Виждаш ли, странно нещо се оказва… Предлагам на всички наказани със смърт този избор и всички избират бесилката.
– А зад вратата, какво има зад нея? Аз няма да мога да кажа на никого. – казал виновникът, сочейки примката на шията си.
След кратка пауза царят отговорил:
-Там е свободата. Но тъй като хората винаги се страхуват от неизвестното, предпочитат пред нея въжето…

Живял някога един могъщ крал. Той си построил огрооомен дворец. Но този дворец бил доста странен. Той целият бил покрит с огледала отвътре – стените, пода, тавана, абсолютно всичко. Милиони огледала.

Защо чуждата жена винаги е по-сладка.В прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. Един от тях обработвал земята, вторият пасял овце, третият ловял риба …

След известно време те се явили пред своя Отец с молба:

-Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.

Господ им дал тесто и казал:

-Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва – пълна, слаба, висока, малка … Аз ще им вдъхна живот.

След това Господ изнесъл блюдо със захар и казал:

-Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.

Всички така и направили.

Но Господ се разгневил:

-Сред вас има измамник. На блюдото имаше в действителност единадесет късчета захар. Кой взе две?

Всички мълчали. И Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал – на когото каквато се паднала.

Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. А само един от Адамовците знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял самият той.