Предай нататък Любовта

Предай нататък Любовта

Предай нататък Любовта

Веднъж един мъж забеляза закъсала край пътя възрастна жена – дори в сумрака на отиващия си ден се виждаше, че жената е в беда. Затова той отби пред Мерцедеса й и слезе на пътя. Понтиакът му още не бе угаснал, когато стигна до нея. Но въпреки усмивката на лицето му тя изглеждаше притеснена. През последния час никой не спря да й помогне. Дали нямаше да я нарани? Видът му не вдъхваше доверие: от него лъхаше на беднотия и глад.

Мъжът ясно долавяше страха на зъзнещата в студа жена. Знаеше какво изпитва. Онзи вид ледени тръпки, които само страхът можеше да породи. Тогава той й каза:

– Тук съм да ви помогна, госпожо. Защо не изчакате на топло в колата? Между другото, казвам се Брайън Андерсън. – Всъщност цялата беда беше в една най-обикновена спукана гума, но за жена на тази възраст това беше сериозен проблем. Брайън пропълзя под колата и докато търсеше подходящо място, където да закрепи крика, ожули веднъж-дваж кокалчетата на пръстите си.

Набързо успя да смени гумата. Но с цената на малко мръсотия и едно-две охлузвания по ръцете. Докато затягаше гайките, жената смъкна прозореца и го заговори. Каза му, че била от Сейнт Луис и само минавала оттук. Не намираше думи да му благодари, че й се бе притекъл на помощ. Но Брайън само се усмихна, затваряйки багажника на колата й. В този момент жената го попита колко му дължи. Щяла да се съгласи, каквато и сума да назове.

Въображението й вече рисуваше всички ужасни неща, които можеха да й се случат, ако този мъж не бе спрял. Но на него дори през ум не му мина да приеме предложените пари. Та той не го правеше по задължение. А от желание да помогне на изпаднал в беда човек и бог му беше свидетел, че в миналото мнозина бяха подавали ръка на самия него. Каза й, че ако наистина иска да му се отплати, следващия път, когато срещне човек в беда, да помогне на него с каквото може, а накрая добави:

– И си спомнете за мен. – После изчака, докато жената запали колата и потегли.

Превалящият ден беше студен и потискащ, но той се чувстваше добре напът за дома и бързо се изгуби във вечерния здрач. Няколко мили по-нататък жената забеляза малък крайпътен ресторант. Тя се отби да хапне набързо и да се посгрее преди последната част от маршрута напът за вкъщи. Мястото изглеждаше запуснато. Отвън имаше две бензинови колонки.

Сервитьорката й донесе чиста кърпа да избърше мократа си коса. В това време я гледаше с такава приветлива усмивка, която дори дългият ден на крак не бе успял да заличи. Тогава жената забеляза, че момичето е бременно, най-малко в осмия месец, но въпреки това не позволява настроението му да бъде помрачено от напрежението и болката.

Възрастната жена се запита как бе възможно да имаш толкова малко, а да си така щедър с един непознат. И тогава се сети за Брайън. След като привърши с вечерята, жената подаде за сметката си една стодоларова банкнота.

Щом сервитьорката отиде за рестото, жената тутакси се отправи към изхода на ресторанта. Докато момичето се върне, нея вече я нямаше. То се зачуди къде може да е отишла. В този момент забеляза нещо написано на салфетката. В очите й се появиха сълзи, щом прочете бележката от възрастната жена: „Нищо не ми дължиш. Аз също съм била в твоето положение. Но тогава се намери човек, който да ми помогне, както сега аз помагам на теб. А в случай че искаш да ми се отплатиш, ето какво ще направиш: предай нататък любовта.”

Под салфетката лежаха още 4 стодоларови банкноти. Вярно, имаше още маси за разтребване, захарници за пълнене и хора, които чакаха да бъдат обслужени, но момичето издържа до края на работния ден. А вечерта, щом се прибра у дома и се пъхна в леглото, се замисли за парите и за онова, което жената бе написала на салфетката. Откъде би могла да знае колко много се нуждаеха от тези пари двамата с мъжа й?

С бебето, което очакваха идния месец, нямаше да им бъде никак лесно… И тъй като знаеше колко се тревожи съпругът й, потънал в сън до нея, тя го целуна нежно и прошепна тихичко на ухото му:

– Всичко ще бъде наред. Обичам те, Брайън Андерсън.

Разказът е написан по песента The chain of love на Джони Барнет и Рори Лий.

Здравейте !Предоставям ви линк към информацията за партньори, съмишленици, спонсори и дарители в случай,че има интерес…. https://www.narodnatopka.com/reklama-dbfb/
Описано е всичко необходимо за проекта !
Целта ни е да отворим вратите на поне по един клуб по народна топка във всеки един град на България. Всяка община, която иска да развива спортната култура на подрастващите и на вече порасналите в региона, е добре дошла в редиците на Федерация „Народна Топка България „.

Това е начинът да изградим и национален отбор за мъже, жени и смесен състав, ако искаме да участваме активно на международната сцена на Световно и Европейско първенство по народна топка ( DODGEBALL CUP ) в зала, на плаж , на сняг , на батут и навсякъде в природата. Всеки от вас, който желае да помогне, е добре дошъл. Свържете се с нас !!!
тел: 0885 94 84 96 – Kim Reiki

Всяка закупена топка подпомага нашата дейност на национално ниво !
ТОПКИТЕ за ЗАЛА “DBFB GOTCHA BALL” СА С РАЗМЕР 7 ИНЧА ПО ДИЗАЙН НА ФЕДЕРАЦИЯ НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ С АВТОР ЕВА ПАВЛОВА И СА ОФИЦИАЛНО ОДОБРЕНИ ОТ WORLD DODGEBALL ASSOCIATION .
Топката е от текстил и е лека, а при удар е безболезнена.
https://www.narodnatopka.com/shop/dbfb-gotcha-ball-1/

Напиши коментар

Your email address will not be published.