Живял нявга един дребничък старец-фенерджия
В онези далечни години, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Тогава живял един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче. Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали “джудже”, а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
Всеки път, когато дребния фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
– Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.
– Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно – отвърнал старецът. – А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере безпрепятствено вкъщи и вътре в душата си ще ми каже благодаря. Това ми стига.
И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем. Никой не забелязал, че е изчезнал. Но всички забелязали, че станало тъмно.
Ето и нещо специално за вас !!!
Малкият принц
Le Petit Prince, 1943
Превод от френски Константин Константинов, 1978 (Пълни авторски права)
XIV
Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия. Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:
— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.
Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:
— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?
— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.
— Какво е нареждането?
— Да угасям фенера. Добър вечер. И отново го запали.
— Но защо пък сега го запали?
— Такова е нареждането — отговори фенерджията.
— Не мога да разбера — каза малкият принц.
— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.
И угаси фенера. Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.
— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…
— Промени ли се нареждането след това?
— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!
— Тогава? — рече малкият принц.
— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!
— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!
— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.
— Месец ли?
— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.
И отново запали фенера.
Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането. Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:
— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…
— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.
Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.
Малкият принц продължи:
— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.
— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.
— Не ти върви — каза малкият принц.
— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден. — И угаси фенера.
— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.
Той въздъхна със съжаление и продължи:
— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…
Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.
ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®
Народна Топка България ®
Здравейте !Предоставям ви линк към информацията за спонсори и дарители в случай,че има интерес. http://narodnatopka.com/reklama/
Описано е всичко необходимо за проекта !
Целта ни е да отворим вратите на поне по един клуб по народна топка във всеки един град на България. Всяка община, която иска да развива спортната култура на подрастващите и на вече порасналите в региона, е добре дошла в редиците на Федерация „Народна Топка България „.
Това е начинът да изградим и национален отбор за мъже, жени и смесен състав, ако искаме да участваме активно на международната сцена на Световно и Европейско първенство по народна топка ( DODGEBALL CUP ) в зала, на плаж , на сняг и на батут. Всеки от вас, който желае да помогне, е добре дошъл. Свържете се с нас !!!
тел: 0885 94 84 96 – Kim Reiki
Още за нас на следните адреси :
www.kimreikifoundation.com
www.narodnatopka.com
www.mediaplus.bg
Живял нявга един дребничък старец-фенерджия added by Kim Reiki on
View all posts by Kim Reiki →
