Каквито и храмове да градим, душата която носим, е единствения храм на Любовта, неизчерпаемата енергия на Вселената.

Само чрез нея човек може да се извиси толкова, че да се доближи максимално до вселенския Разум, който наричаме Бог. Душата е единствения храм, в който Любовта може да се изповядва и да остане чиста. Хората, живеещи без Любов, са хора без души.

Щастливият човек е този човек, който е изпълнил душата и сърцето си с Любов. Само такъв човек може да направи другите щастливи, като ги дарява безкористно с Любовта си. Душата, както и Любовта, са дар от висшия разум, което дава божествен смисъл на сътворението и го изпълва с живот.

Любовта за всеки е различна и не всеки разбира какво е Любовта, но единствената Любов която може да ви извиси, е безкористната, безусловна Любов. Тя идва само при онези, които умеят да дават. Ще я получите тогава, когато се научите и знаете как да я дарявате.

Любовта не е просто част от живота, тя е самия живот и е единствената, истинска вяра, която осмисля и прави възможен този свят. Единственият олтар, пред който може да се изповядва тя, е живото сърце на човека, който обичаш.

Силата на Любовта дава безкрайна енергия на мисълта, чрез която обичайки можем да сътворим всички неща, за които имаме смелост да помечтаем… Давайте и получавайте Любов, за да сътворите вашия мечтан Тадж махал в душите си, докато можете да дишате и чувствате…!
Е. Андреев