Аз един Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм.

Аз един Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм.

Аз един Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм.

Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета, Търновско в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години и трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.

След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава до смъртта си през 1876 г. (с прекъсване през 1871 г.).

По пътя на самообразованието и с упорит труд израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода.

%d0%b1%d0%b0%d1%87%d0%be-%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%be-%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8-1024x753

През 1869 г. учредява първото селско читалище в България – „Селска любов“. През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870-1871 г. е дописник на вестник „Македония“. През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.

В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознава с ред видни дейци наВРО. Близък приятел на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.

След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 г. успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Взема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. вДряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.

bacho-kiro-2

Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, печели дори враговете с достойното си държане. Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случва нещо изумително. На хубав и чист турски език български патриот издекламирал следните стихове:

„Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)
без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)
Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)
Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)
Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)
въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)“

Обесен е заедно с Иван Семерджиев на 28 май 1876 г. в Търново.

Приживе издава три книги: „Описание на село Горни Турчета“ (1870), пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“ (1873), „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата „Пруско-френската война“), историографски и фолклористични изследвания-летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), „Софийското приключение“ (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събира множество фолклорни материали, част от които изпраща на Петко Славейков в Цариград.

Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.

Паметник на загиналите за освобождението от турско робство – квартал „Варуша север“, Велико Търново
Паметник на загиналите за освобождението от турско робство – квартал „Варуша север“, Велико Търново
Киро Петров Занев е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Участник в българското националнореволюционно движение и едновременно с това  смел участник в Априлското въстание – Киро Петров Занев, останал в народната памет със свойското си прозвище Бачо Киро. Уикипедия
Роден: 7 юли 1835 г., България

източник magnifisonz.com

 

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®

Народна Топка България ®

Народна Топка България ®

Здравейте !Предоставям ви линк към информацията за спонсори и дарители в случай,че има интерес. http://narodnatopka.com/reklama/
Описано е всичко необходимо за проекта !
Целта ни е да отворим вратите на поне по един клуб по народна топка във всеки един град на България. Всяка община, която иска да развива спортната култура на подрастващите и на вече порасналите в региона, е добре дошла в редиците на Федерация „Народна Топка България „.
Това е начинът да изградим и национален отбор за мъже, жени и смесен състав, ако искаме да участваме активно на международната сцена на Световно и Европейско първенство по народна топка ( DODGEBALL CUP ) в зала, на плаж , на сняг и на батут. Всеки от вас, който желае да помогне, е добре дошъл. Свържете се с нас !!!
тел: 0885 94 84 96 – Kim Reiki

Още за нас на следните адреси :

www.kimreikifoundation.com
www.narodnatopka.com
www.mediaplus.bg

Напиши коментар

Your email address will not be published.