Защо се родих жена?

Защо се родих жена?

Защо се родих жена?

Само момиче се качва в такси. Носи три чанти и два куфара. Пълни с багаж. Единият тежи над 30 килограма. През целия път мълчи и едвам сдържа сълзите си… Цялото напрежение от последната една година се беше събрало в гърлото й. Мразеше да споделя с хората своите проблеми. Не понасяше да я съжаляват и не показваше слабост. Никога. Рядко се привързваше към някой, защото през годините беше загубила много близки хора и сърцето й всеки път се пръскаше на хиляди парчета. Беше се отдала на работата си и вярваше, че това е единственото нещо, което я държи жива.

Но днес отвори фейсбука си и прочете много лоши неща. Хората я наричаха неграмотна, некадърна и какво ли още не. Заболя я. Много повече от всяка физическа болка до този момент. Нямаше време да изкара емоцията си, защото имаше друг служебен ангажимент. А там нямаше право да сбърка. И се справи. Блестящо. Никой от колегите й не разбра, че тя не спираше да стиска устните си от гняв… От обида. От огорчение.

14232491_10205945938482670_7280850280508967973_n
Таксито спря пред входа на кооперацията й. Шофьорът свали куфарите от багажника, а един от съседите й я поздрави вяло и си влезе без да предложи да й помогне с багажа. Тя не го й помоли. Мразеше да се моли. Хвана тежкия куфар и закрета по стълбите. Тежеше й. Както й бремето, което носеше. Мислеше си защо й се случва всичко това. Не беше ли изстрадала твърде много през годините? Не беше ли вече време да се почувства жена? Неее. Тя имаше само себе си. И вярваше само на себе си..

Когато преди два месеца загуби свой близък приятел и цял ден плака, гледайки морето, дори тогава нямаше кой да хване ръката й. Хората знаеха, че тя ще се справи. Ще го преглътне. Не й за пръв път. И тогава, тя отвори компютъра си и продължи да работи. Само това й даваше кураж… И тогава отново си помисли – „Хората, на които можеш да се опреш са с един по-малко. Сега трябва да си корава. Може би някой ден ще имаш този лукс да се разплачеш пред някой, но не и днес. Все още не можеш да си го позволиш!“


С бавни крачки отвори вратата си и забута целия багаж. Беше пълен с летни дрехи, пропити с емоциите й, със спомените й.. С обувките, в които много искат да влязат, но не знаят дали биха могли да носят и да извървят пътя, по който вървеше тя. Пътя, от който много майки и бащи биха били горди! Тя татко нямаше.. Често гледаше към небето и се чудеше дали знае, че й липсва. Че иска само веднъж годишно да бъде неговото малко момиче и да плаче. Ей така, с глас и без да й пука кой ще я види. Точно както днес…
А всички Вие, който днес си упражнявате иронията върху мен – знайте, че съм човек, не робот. И да, понякога може би греша, но нека първи хвърли камък тоз, който е безгрешен!

„Похотта отдавна замести целомъдрието.Чревоугодието вече се предпочита пред лишенията.
Алчността накара и най-щедрите да станат арогантни и да искат повече, отколкото са дали.
Леността категорично уволни трудолюбието.Гневът уби търпението.Завистта погуби добродушието.
Гордостта се извиси над смирението.“

автор: Калина Паскалева

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®

Народна Топка България ®

Народна Топка България ®

Здравейте !Предоставям ви линк към информацията за спонсори и дарители в случай,че има интерес. http://narodnatopka.com/reklama/
Описано е всичко необходимо за проекта !
Целта ни е да отворим вратите на поне по един клуб по народна топка във всеки един град на България. Всяка община, която иска да развива спортната култура на подрастващите и на вече порасналите в региона, е добре дошла в редиците на Федерация „Народна Топка България „.

Това е начинът да изградим и национален отбор за мъже, жени и смесен състав, ако искаме да участваме активно на международната сцена на Световно и Европейско първенство по народна топка ( DODGEBALL CUP ) в зала, на плаж , на сняг и на батут. Всеки от вас, който желае да помогне, е добре дошъл. Свържете се с нас !!!
тел: 0885 94 84 96 – Kim Reiki

Още за нас на следните адреси :

www.kimreikifoundation.com
www.narodnatopka.com
www.mediaplus.bg

4 Отговора на "Защо се родих жена?"

  1. Веси Паскалева   04.09.2016 at 11:41

    Успех,Ким!

    Отговор
  2. Kim Reiki   04.09.2016 at 12:56

    Успех да има за всеки българин,който има смелостта да бъде искрен със себе си и околните)))))))))))

    Отговор
  3. Стефка   04.09.2016 at 14:59

    Чудесен е отговара Ким и толкова чудесно написан
    Успех от сърце

    Отговор
  4. Влади   07.09.2016 at 15:51

    Тъжно, но наранените хора избират самотата и така намират сила. Лошото е, че това не може да продължава вечно и може да избие в доста негативна посока. Всъщност, по-добре е човек да се огледа, защото приятелят, който му трябва е може би същият съсед, който някога е бил скастрен за нещо и сега дори не смее да предложи услугите си за багажа … А, да не забравя – и мъжете изпитваме точно същата тъга, понякога ни липсват ужасно много най-дребни на вид неща. И на нас понякога ни се плаче, но …

    Отговор

Напиши коментар

Your email address will not be published.