Виктор Франкъл (1905–1997), австрийски психиатър, философ и психолог

Виктор Франкъл (1905–1997), австрийски психиатър, философ и психолог

Виктор Франкъл (1905–1997), австрийски психиатър, философ и психолог, както сам пише – затворник номер 119 104 в Освиенцим, оцеля !

ВИКТОР ФРАНКЪЛ: ПСИХОТЕРАПИЯ И РЕЛИГИЯ

Виктор Франкъл (1905–1997), австрийски психиатър, философ и психолог, както сам пише – затворник номер 119 104 в Освиенцим, оцелява по чудо и написва книгата Човекът в търсене на смисъл(1962), една от най-великите книги на нашето време. Книга, която показва, че животът „съдържа потенциален смисъл при всички условия, дори най-непоносимите”.

“ Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призоваване на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него. “ Виктор Франкъл

„Аз бях номер 119 104 и прекарах повечето време в копаене и прокарване на трасета за железопътни линии (…), важно е да спомена не без известна гордост, че в лагера не работех като психиатър, нито дори като лекар, с изключение на последните няколко седмици.”

Виктор Франкъл (1905–1997), австрийски психиатър, философ и психолог, както сам пише – затворник номер 119 104 в Освиенцим, оцелява по чудо и написва книгата Човекът в търсене на смисъл (1962), една от най-великите книги на нашето време. Книга, която показва, че животът „съдържа потенциален смисъл при всички условия, дори най-непоносимите”.

Преди въпроса защо много хора са загинали в нацистките концентрационни лагери той си задава въпроса: по какви причини някои са съумели да оцелеят? Покъртителните му наблюдения затвърждават неговите вече оформени идеи: животът не е основно търсене на удоволствие, както настоява Фройд, нито преследване на власт, както учи Алфред Адлер, животът се състои в търсенето на смисъл.

Най-важната задача на всеки е да намери смисъла в своя живот, което е първичната мотивация в живота. Човек изпитва силен стремеж към смисъл, Франкъл го нарича воля за смисъл. Ако тази воля бъде фрустрирана, запълваме празнотата с воля за удоволствие или за власт.

Теорията на Виктор Франкъл, наречена логотерапия, представлява центрирана върху смисъла психотерапия, определят я като „трето виенско направление на психотерапията” (след тези на Фройд и Адлер). Тя разбира себе си като помощ за живот и мотивиране на търсещите съвет как въпреки страданието да придадат смисъл на битието си. Процес, който ученият е изстрадал със собственото си тяло.

Виктор Франкъл е роден на 26 март 1905 г. във Виена. Още като ученик се занимава с психология и психоанализа, води кореспонденция с Фройд. След като учи психология между 1928 г. и 1938 г., създава младежка консултация. Почти по същото време работи в невропсихиатричната университетска клиника във Виена, от 1936 г. е лекар по неврология и психиатрия. През 1942 г. е арестуван и три години е в концентрационния лагер Освиенцим.

Родителите, брат му и съпругата му не оцеляват. Още през 1939 г. пише книгата Лекарска грижа за душата, но изгубва ръкописа в концентрационния лагер. С много усилия го възстановява и издава през 1946 г. До 1970 г. ръководи Виенската неврологична поликлиника. Той е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет и професор по логотерапия в международния университет в Сан Диего, Калифорния, има многобройни изяви като гост-професор, около 30 книги, преведени на над 22 езика.

Смисълът на живота според Виктор Франкъл е винаги конкретен, не генерално общ, а ситуативен, зависим от ситуацията. Животът винаги поставя пред човека конкретна задача, която той трябва да изпълни. Убеждението, че животът има смисъл, е най-ефективната помощ при оцеляване в най-непосилни условия. Тук Франкъл цитира Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как”.

Смисълът не може да бъде даден от някого, нито да бъде създаден от някого, смисълът може само да бъде открит. Той има своя собствена реалност, независима от съзнанието ни, той е феномен на възприятието. Не винаги успяваме да го видим, но това не означава, че не съществува. Къде може да бъде открит?

Авторът обобщава три ценностни категории, през чието осъществяване човек може да придаде смисъл на живота си. Към първата категория се причисляват „творческите ценности”, които ние осъществяваме при извършването на нашата работа и ако я извършваме съвестно. В тази ценностна област е важно да положиш себе си като личност, а не само като работник.

Вторият извор на смисъла са „ценностите на преживяването”, които се осъществяват в съпреживяването на природата или възприемането на изкуството. Подобен опит, макар да е преходен, придава смисъл на живота ни. Защото във величината на един миг се измерва величината на цял един живот. И защото си струва да се изживее един цял живот заради един миг някъде в миналото.

Третата категория са ценности, чието осъществяване зависи от това как човек се отнася към неизбежното страдание, когато не е в състояние да промени ситуацията. Преодоляването на страданието е процес на съзряване, в който постигаме вътрешната си свобода въпреки външната зависимост. „Следователно всеки човек по принцип, дори при такива обстоятелства, може да реши какво ще стане от него – в интелектуално и духовно отношение. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер.”

„След като изчезна последният слой подкожна мазнина и ние заприличахме на скелети, маскирани с кожа и парцали, можехме да наблюдаваме как телата ни се самоизяждат. Организмът разграждаше собствените си белтъчини и мускулите изчезваха. Тялото вече оставаше без съпротивителни сили. Членовете на малката ни общност в бараката измираха един след друг. Всеки от нас доста точно можеше да предвиди кой ще е следващият и кога ще дойде неговият ред.”

Страданието прави битието прозрачно, показва на човека, че е човешко да се страда, и така той се изправя пред истината на своето съществуване. За да има смисъл страданието, трябва винаги да се страда за „нещо” или „някого”, а не заради самото страдание, което е мазохизъм. Страданието само по себе си е безсмислено, ние придаваме смисъл на нашите страдания чрез начина, по който ги посрещаме, учи Франкъл. Или както пише равинът Харълд Кушнер в предговора си към Човекът в търсене на смисъл: „Не можеш да контролираш какво ти се случва в живота, но винаги можеш да контролираш какво чувстваш и правиш по отношение на онова, което ти се случва”.

Една от диагнозите на Франкъл за днешното време е определението „екзистенциален вакуум”, негово проявление е скуката. Опитите за запълване на екзистенциалния вакуум не са кой знае колко оригинални: задоволство и наслада предлагат храната, сексът, адреналинът, властта и парите, стремежът да се заровим в работата или пък да запълним вакуума с гняв и омраза. Франкъл говори за всеобщото оплакване от „чувство за безполезност”, нарича го „усещане за бездна”.

Съществената разлика между логотерапията и другите психотерапевтични направления е, че първата е ориентирана към бъдещето, за разлика от обичайната психотерапия, която обяснява симптомите, разкривайки историята на тяхното възникване.

Разбира се, и логотерапията не може да мине без биографичните измерения на човешкия живот, но тя не иска да се занимава с „археология на душата”, за да си изясни как се е формирал индивидът. По-скоро се занимава с „футурология на личността”, търси отговор на въпроса как един човек би могъл да устрои живота си. Стреми се да помогне на пациента да усети възможностите за смисъл. Наследственост, възпитание, околна среда или с една дума, миналото – са от значение, за да бъде разбран пациентът, но никой според Франкъл не трябва да бъде затворник на собственото си минало.

Логотерапията е отворена към религията, понеже въпросът за смисъла на живота все някога преминава във въпрос за Бог. Понятието духовност при Франкъл винаги се съчетава с отговорност и съвест. Както и при Хайдегер, проблемът със съвестта при Франкъл е „точката на срещата” между религията и психотерапията. Съвестта ни помага в търсенето и намирането на смисъл в живота. На този проблем е посветена книгата на Франкъл Несъзнаваният Бог: психотерапия и теология (1975 г.).

Съвестта е присъща и на религиозните, и на нерелигиозните. Разликата между двете категории е само в това, че нерелигиозният човек не си задава въпроса за „висшата инстанция”. За вярващия тази инстанция е Бог. Той е събеседник във вътрешен диалог, към когото са насочени най-съкровените ни мисли. Бог като „психологическа величина” е персонализирана съвест.

Франкъл обяснява отношението на психотерапията към религията по следния начин: целта на психотерапията е да изцели душата, да я оздрави; целта на религията съществено се различава – тя е да спаси душата. Психологията помага да разбереш себе си и да изживееш настоящия си живот, религията – да се подготвиш за вечния живот. Решенията на тези две задачи обаче са свързани.

Смисълът, определен като „последен смисъл” или „смисъл на цялото”, е пресечната точка между логотерапията и теологията, в която Бог е не само последният смисъл на човешкия живот, но и онзи, който осмисля различни аспекти от човешкото битие като страданието и морала.

Според създателя на логотерапията религията може да се разглежда като воля за последния смисъл. Тук той цитира Паул Тилих: „Да си религиозен, означава да поставяш страстно въпроса за смисъла на нашето съществуване”. Религиозността, за която говори Франкъл, означава търсене от човека на смисъл на живота, обръщане към гласа на съвестта. В този план всички хора са религиозни, но едни осъзнато, други – не.

Франкъл ситуира Бог като събеседник в една гранична ситуация, в която човек не винаги разбира с кого действително разговаря. Според изследователя копнежът по Бога е свидетелство за съществуването на Бога. Пътят към Бога тръгва не от рационално, а от емоционално равнище. И тъкмо молитвата е областта, в която човек може да се обърне към Бог с „Ти” дори когато тази молитва е без думи.

Религията дава на човека спасение при най-трудни обстоятелства. „Религиозният интерес на лагерниците – пише Франкъл – едва-що появил се, „бе най-искреният, който може да си представи човек (…), най-впечатляващи бяха импровизираните молитви или служби в ъгъла на бараката или в мрака на залостения вагон за добитък, в който ни връщаха от отдалечена работна площадка – изморени, гладни, замръзнали в парцаливите дрехи.”

Франкъл неведнъж подчертава, че човек може да превърне страданието си в постижение, когато осъзнае смисъла му. Вярата в този случай е от голяма помощ, защото човек може да осъзнае, че независимо от страданията в миналото Бог винаги е до него и го е предпазвал от най-лошото и че без Него не би могъл да понесе всичко. Човек може да осъзнае кои неща запазват своята стойност във времето.

Така религията оказва психотерапевтично действие. Психотерапевтът няма специална цел да помогне на пациента в постигане на вярата, но в някои случаи пациентите отново започват да вярват. Психотерапевтичният разговор според Франкъл трябва да изяснява два въпроса: първо, пред кого се чувства отговорен болният – пред своята съвест, пред ближните си, пред Бог; и второ, за какво се чувства отговорен. Отговорът на тези въпроси е оставен на самия болен.

„В крайна сметка човек не би трябвало да се пита какъв е смисълът на неговия живот, а по-скоро да приеме, че той е запитаният. Накратко: животът задава въпрос на всекиго и той може да му отговори единствено отговаряйки за своя собствен живот, тоест на живота може да се отвърне само като се поеме отговорност.”

Волфрам Курц, евангелски теолог в Гисен, терапевт и дългогодишен председател на Германското общество за логотерапия и екзистенциален анализ, подчертава философската основа на логотепарията. „Този, който поставя въпроса за смисъла в центъра на лекарската практика, се занимава с философия, независимо дали иска, или не. Защото животът се състои в това да възприемеш самия себе си в своята проблематичност и да дадеш добър отговор на това.”

След живота в няколко концлагера, след като всички негови близки стават жертва на Холокоста, Виктор Франкъл продължава живота си като вярващ евреин. В Човекът в търсене на смисъл той обръща внимание на едно „съвпадение”. В Освиенцим изгубва ръкописа на първата си книга, който е скрил в палтото си. Предавайки своите дрехи, в замяна получава изтънелите дрехи на лагерник, изпратен в газовата камера. В джоба на новопридобитото палто вместо своя ръкопис намерил една-единствена страница, откъсната от еврейски молитвеник с най-важната еврейска молитва — Шема Израел.

Същинското битие на човека е екзистенцията, а окончателният смисъл на живота е трансценденцията според Франкъл. Богословът Карл Ранер, който води кореспонденция с него и проявява силен интерес към терапевтичния му опит, настоява, че въпросът за смисъла трябва да бъде освободен от „сублимния егоизъм”, че Бог има роля само като средство за утеха. Човек трябва да осъзнае, че може да е блажен само с един непонятен Бог.

През 1984 г. във Виена се провежда разговор на тази тема между еврейския специалист по религии Пинкас Лапиде и Виктор Франкъл, публикуван едва през 2005 г. под заглавието Търсенето на Бога и въпросът за смисъла. Вярващият учен дискутира с вярващия психотерапевт.

Тук Франкъл изповядва открито своята представа за Бога. „Бог е невидим, казва той. Веднъж един човек ми натякна това. Аз го попитах: „Били ли сте някога на сцена?”. „Не, защо?”, отвърна той. Казах му, че когато сте на сцената, не виждате нищо в зрителната зала.

Там, където е залата, където седят стотици зрители, виждате голяма черна дупка. Но вие знаете, че играете пред публика. И с Господ Бог е точно така. Големият зрител седи там, сякаш в ложа, вие не знаете къде, не го виждате. Но знаете, че е там. „Знай пред кого стоиш, е написано върху Тората.”

Франкъл подчертава, че автентичната и зряла религиозност осигурява на човек защитеност и способност да хвърли котва в трансценденцията. Карл Ясперс определя трансценденцията като „битието, което за нас е абсолютно друго, към което ние не сме причастни, но в което имаме своето основание и към което се отнасяме”[7].

Според Франкъл религията удовлетворява дълбока човешка потребност, която днешното общество с неговия прогрес изобщо не е в състояние да удовлетвори. Той е убеден, че човек по природата си несъзнавано вярва в Бог дори когато не подозира това. Той наследява конкретните форми на религиозен опит чрез традициите на обществото, в което живее.

Ако по различни причини стремежът към Бога не се реализира, възниква невротична реакция и екзистенциалният анализ трябва да открие нарушената връзка с трансцендентното. Колкото повече религията е изтласквана от разума, толкова повече тя се превръща в суеверие.

Уве Бьошемайер развива твърдението на Франкъл за „несъзнавания Бог”. Позовавайки се на своя клиничен опит, той твърди, че макар да е станало обичай да се поставят на върха на ценностната скала ценности като успех, признание, социална сигурност, добро семейство и др., човек разбира, че списъкът не е пълен и че той всъщност се стреми към по-дълбоки основни потребности като чувство за смисъл, защитеност и обич.

Психотерапевтът пише в книгата си Божествена светлина (2007), че всеки човек, независимо дали е вярващ или не, носи в себе си несъзнавани духовни образи. Много от фантазиите, които възникват от несъзнаваното на човека и имат религиозен характер, не са нищо друго освен изрази на споменатите основни потребности, идващи издълбоко от недрата на човека.

Бог при Франкъл е арбитър и абсолютна стойност, която винаги предпоставяме, когато оценяваме нещо, Той е Онзи, Който придава стойност на относителните неща. Това означава, че нещо придобива същинска ценност и смисъл, когато е пожертвано в името на по-висша воля, а това определя цената на всяко нещо.

Франкъл често споменава, че човекът е способен на себе-трансцендентност, ориентиран е към нещо друго или някой друг, било произведение, обичана личност или Бог. Себе-трансцендентността е човешко качество, изключително важно за личностното развитие. Религията също предлага такава възможност за себе-трансцендентност.

Ала за да стане религията източник на себе-трансцендентност, човек трябва да внимава да не служи тя като средство за постигане на душевното равновесие или изчистване на съвестта, понеже така изгубва своята автентичност. Религията вижда човека като свободен и поемащ отговорност за своите дела и изисква неговата себе-трансцендентност не само спрямо Бог, но и спрямо други ценности.

Християнството, което представя човек като богоподобен и по този начин обявява неговата стойност, може да бъде един вид превенция срещу депресиите, чувството за непълноценност, отчаянието. И накрая, Франкъл не вярва, че някога ще се стигне до една универсална религия, по-скоро човечеството върви към лична, дълбоко персонализирана религиозност, чрез която всеки ще намери своя персонален, много личен език, с който да се обърне към Бог.

Федерация Народна топка България организира кампания за събиране на средства за закупуването на топки за игра на народна топка с цветовете на българското знаме. Всяка дарена сума от добронамерени хора и юридически лица ще ни бъде от полза. Топките ще бъдат раздадени на клубовете в страната, на училища, гимназии с цел популяризирането на играта. 

Всяка закупена топка подпомага нашата дейност на национално ниво !
ТОПКИТЕ за ЗАЛА “DBFB GOTCHA BALL” СА С РАЗМЕР 7 ИНЧА ПО ДИЗАЙН НА ФЕДЕРАЦИЯ НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ С АВТОР ЕВА ПАВЛОВА И СА ОФИЦИАЛНО ОДОБРЕНИ ОТ WORLD DODGEBALL ASSOCIATION .
Топката е от текстил и е лека, а при удар е безболезнена. … https://www.narodnatopka.com/shop/dbfb-gotcha-ball-1/

Всеки от вас, който желае да помогне, е добре дошъл. Свържете се с нас !!!
тел: 0885 94 84 96 – Kim Reiki
Dodgeball Federation Bulgaria-DBFB
ФЕДЕРАЦИЯ НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®

Искате ли да организираме вашият СПОРТЕН ТИЙМБИЛДИНГ, ВАШИЯТ РОЖДЕН ДЕН, ВАШИЯТ СЕМЕЕН ПРАЗНИК! 
Искате ли ДА СПЕЧЕЛИТЕ КУПА ! 
Искате ли ДА СЕ СПРАВИМ ЗАЕДНО С АГРЕСИЯТА В ОБЩЕСТВОТО или с агресията само във вашия офис !?
КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ДА ПОИГРАЕМ НАРОДНА ТОПКА !?
РЕЧЕНОТО ЩЕ БЪДЕ СТОРЕНО !
Предоставям ви линк към информацията за спонсори и дарители в случай,че има интерес.https://www.narodnatopka.com/reklama/
Описано е всичко необходимо за проекта !

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®

Народна Топка България ®

Народна Топка България ®

Здравейте !Предоставям ви линк към информацията за спонсори и дарители в случай,че има интерес. https://www.narodnatopka.com/reklama/
Описано е всичко необходимо за проекта !
Целта ни е да отворим вратите на поне по един клуб по народна топка във всеки един град на България. Всяка община, която иска да развива спортната култура на подрастващите и на вече порасналите в региона, е добре дошла в редиците на Федерация „Народна Топка България „.

Това е начинът да изградим и национален отбор за мъже, жени и смесен състав, ако искаме да участваме активно на международната сцена на Световно и Европейско първенство по народна топка ( DODGEBALL CUP ) в зала, на плаж , на сняг и на батут. Всеки от вас, който желае да помогне, е добре дошъл. Свържете се с нас !!!
тел: 0885 94 84 96 – Kim Reiki

Още за нас на следните адреси :

www.kimreikifoundation.com
www.narodnatopka.com
www.mediaplus.bg

 

Напиши коментар

Your email address will not be published.