Притча за факирът и кобрата

Притча за факирът и кобрата

Притча за факирът и кобрата

Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с цел да открие смисъла на живота. По цели дни и нощи той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнезда върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето се намира под зоркото око на факира тя отишла на работа. Тъкмо заминала и една кобра се приближила до люлката, като се готвела да ухапе детето. Факирът видял това и се замислил, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Боговете. Започнал да разсъждава: – Боговете са създали и кобрата, и детето. Те трябва да мислят за тях. А аз не мога да разбера каква е тяхната воля и съответно не знам какво да правя. Като разсъждавал така, той не се и помръднал и оставил на Боговете, сами да разрешат въпроса. Така кобрата изяла детето, а Факирът си казал „Такава е била волята на Боговете явно.” В крайна сметка, напразно прекарал той оставащите си години в размишление – така и не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Боговете го извикали и го попитали защо не е спасил детето на вдовицата. – Не знаех, каква е Вашата воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Вие сами да запазите детето. Боговете му отвърнали:

– Нашата воля бе детето да остане живо, затова ти трябваше да действаш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш такъв елементарен въпрос? За наказание, ще те върнем пак на земята, за да прекараш още хиляда години в размисъл, та дано се научиш да познаваш каква е нашата воля и да я изпълняваш. Също като този факир – много хора всеки ден седят неподвижни в размишления върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили и не предприемат никакво действие. До тях се приближават приятелите и близките им, в нужда, но те не се и помръдват и не искат да помогнат. Те си казват: „Ако съдбата реши и ако такава е волята на Боговете – те ще им помогнат.“ Кобрата в тази притча представлява препятствията, които държат ума и сърцето на човека сковани. И ако си мислите, че това е светът и такава е волята на Боговете – ще Ви кажа, че това са просто извинения за собствената Ви пасивност. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък и се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, а готови да изложат гърдите си на удари при настъпление. Беинса Дуно

Беинса Дуно

(Петър Дънов)

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®

Народна Топка България ®

Народна Топка България ®

Още за нас на следните адреси :

www.kimreikifoundation.com
www.narodnatopka.com
www.mediaplus.bg

 

Един отговор на "Притча за факирът и кобрата"

  1. Kriv makaron   11.04.2016 at 16:05

    хахаха.Колко сте загубени от този сайт, особено тези дето пишат статийте.Вие нормални сте?Някога чели ли сте езотерична литература.Някога някой от вас празнодумци живеещи в илюзия че някой трябва да ви помага постигнал ли е някакъв значителен успех в живота?Не!Човек трябва да живее за себе си , както го разбира и да не пречи на останалите.Естествено че е работа на ангелите хранители да се грижат за детето.Мъдрецът в медитация не е длъжен да се ангажира с чужди дейности и да тръгва да спасява света.Не ви прави и чест че накрая слагате това свято име Беинса Дуно.Я вземете да отиде на психотест че май нещо ви се е разхлопала дъската .Смешници

    Отговор

Напиши коментар

Your email address will not be published.