Карлсон, който живее на покрива…

Карлсон, който живее на покрива…

Карлсон, който живее на покрива…

 

Карлсон е „красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, който живее на покрива на една обикновена къща в Стокхолм.

Световноизвестната шведска детска писателка Астрид Линдгрен е автор на три романа за Карлсон: 1. „Карлсон, който живее на покрива“ (1955); 2. „Карлсон от покрива отново лети“ (1962); 3. „Ето го пак Карлсон от покрива“ (1968).

Астрид Линдгрен – жената, която ни дари с най-красивите детски спомени!

Астрид Анна Емилия Линдгрен (на шведскиAstrid Anna Emilia Lindgren Astrid Anna Emilia Lindgren, моминско презиме ЕриксонEricsson) е шведскадетска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня, Пипи Дългото чорапче, е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.)

Астрид е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството ѝ: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид.

Астрид Линдгрен е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца.

След смъртта ѝ на 28 януари 2002 г. шведското правителство учредява Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“ за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони.

Астрид Анна Емилия Линдгрен е шведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня „Пипи Дългото чорапче“ е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.). Впоследствие се издават и романите за Пипи – „Пипи се качва на борда“, „Пипи в южните морета“, и „Пипи след коледното тържество“.

Със своите независими, енергични и неконвенционални герои като Емил, Пипи и Карлсон, Линдгрен разбива клишетата в детската литература. За шведите тя е национална героиня. Построява един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа, който днес носи името ѝ. През 1988 г. води кампания за хуманно отношение към домашните животни и е приет Закон за защита на домашните животни.[1]

 25 любими цитата от (за) Карлсон – един от най-любимите герои на малки, големи и още по-големи момичета и момчета:

1. „Този, който е преболедувал глупостта не може да се зарази от нищо.“

2. „- Ти искаш да заболееш? – учуди се Дребосъчето.
– Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болния човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен… от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!“

3. „Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“

4. „- Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел?
– Какво? – полюбопитства Дребосъчето.
– „Пресладък прах“ по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.“

5. „Ако вдъхновението те посети трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно.“

6. „- Ще започна с това, че ще я гнервирам – каза Карлсон.
– Искаш да кажеш, че ще я нервираш – поправи го Дребосъчето.
Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон.
– Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено.“

7. „И ще гърми и ще се веселим!“

8. „Ако не се храня, преставам да бъда Аз.“

9. „От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!“

10. „Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде.“

11. „Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно.“

12. „Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш.“

13. „На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути.“

14. „Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация.“

15. „- Мисля, че е време да се повеселим малко – каза Карлсон. – Аз честичко се разхождам вечер по покривите и обичам да се шегувам с хората, които живеят ей в тия тавански стаи.
– Как се шегуваш? – попита Дребосъчето.
– С различните хора различно. И аз никога не повтарям една и съща шега. Познай кой е най-добрият в целия свят шегаджия?
Изведнъж някъде наблизо се разнесе силен плач на дете.
– Клетото детенце! – каза Дребосъчето. – Боли го коремчето.
– Ей сега ще разберем – отзова се Карлсон.
Те запълзяха и стигнаха таванската стаичка. Детето се късаше от плач.
– Спокойствие и само спокойствие! – Карлсон се прехвърли през прозореца и произнесе гръмко: – Пристига Карлсон, който живее на покрива – най-добрият бавач на деца в целия свят.
Той приближи креватчето, в което лежеше бебето, и го погъделичка с показалец под брадичката. Бебето затихна за миг от учудване, но пак се разрева с нова сила.
– Струва ми се, че иска да яде – каза Дребосъчето.
– Спокойствие и само спокойствие! – каза Карлсон. – Спомних си откъде може да се достави мляко, но за това трябва да отлетя за минутка на едно място… Довиждане, скоро ще се върна!
Той натисна копчето на корема си и излетя през прозореца. Дребосъчето страшно се изплаши, но Карлсон не го остави да чака дълго. Горд като петел, той долетя през прозореца, като държеше в ръка шише с мляко.
– Откъде го взе? – учуди се Дребосъчето.
– Оттам, откъдето обикновено си вземам мляко – отговори Карлсон. – Взех го от един балкон. –
Как? Ти си го задигнал? – извика Дребосъчето.
– Аз го… взех назаем.
Бебето протегна малките си ръчички към бутилчицата и след няколко минути то вече лежеше в креватчето си и спеше дълбоко.
– А сега, преди да си отидем, нека да направим някоя пакост – предложи Карлсон.
Той извади от бюфета чиния с нарязан салам и пъхна едно парченце в ръчичката на бебето. Това наистина изглеждаше доста смешно. Тъкмо в този миг Дребосъчето чу някой да се качва по стълбата и подскочи от страх.
– Идат! – прошепна той.
– Спокойствие и само спокойствие! – каза Карлсон и повлече Дребосъчето към прозореца.
Изведнъж се раздаде вик. Навярно бащата и майката бяха забелязали, че бебето стиска в ръчичката парче салам. Дребосъчето не дочака да чуе какво ще кажат родителите на бебето за лудориите на най-добрия в света бавач, който, щом чу гласа им, се скри бързо зад комина.“

16. „От вкусотии не се дебелее!“

17. „Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос.“

18. „Ако поискаш можеш да скучаеш навсякъде.“

19. „Най-трудно се отговаря с „да“ или „не“ на прости въпроси!“

20. „Мога да защитавам своето. Обичам реда – това, което е мое, си е мое. Другото е наше.“

21. „Рожденият ден винаги трябва да се случва тогава, когато денят е хубав.“

22. „Когато става дума за мен, аз винаги съм в разцвета на силите си.“

23. „Не мислете, че мога да оставя на отговорно пазене бонбоните си при човек със здрави зъби.“

24. „Всяка жена, която има капчица съвест винаги сяда така, че да може да бъде видяна през ключалката.“

25. „Всеки има право да се опита да бъде Карлсон. Макар че до сега има само един такъв екземпляр.“

Карлсон е „красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, който живее на покрива на една обикновена къща в Стокхолм. („B град Стокхолм, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено шведско семейство с фамилното име Свантесон. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка и от три най-обикновени деца — Босе, Бетан и Дребосъчето.“)

Карлсон има перка на гърба си и може да лети. Той е приятел на Дребосъчето (Lillebror – малко братче).

Карлсон, който живее на покрива, се появява в три от книгите на Линдгрен:

  • 1955 Карлсон който живее на покрива
  • 1962 Карлсон от покрива отново лети
  • 1968 Ето го пак Карлсон от покрива

По романите са създадени и няколко филма

Поведението на Карлсон от покрива, което е различно от традиционното, създава сериозни проблеми сред някои среди в САЩ. Според родители и учители, Карлсон можел да подбужда децата към несъобразяване с авторитетите, страх от детегледачки и други подобни. Книгите за Карлсон, съответно, са забранени в някои библиотеки и училища в САЩ.

ЕТО И ЧАСТ ОТ КНИГАТА ЗА ПО-ЛЮБОПИТНИТЕ ЧИТАТЕЛИ НА MEDIAPLUS :

Карлсон, който живее на покрива

В град Стокхолм, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено шведско семейство с фамилното име Свантесон. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка и от три най-обикновени деца — Босе, Бетан и Дребосъчето.

— Аз съвсем не съм най-обикновено момче — казва Дребосъчето.

Но това, разбира се, не е истина. На света има толкова много момчета, които са на седем години, които имат сини очи и чипо носле, и немити уши, и скъсани на коленете панталонки, та не трябва ни най-малко да се съмняваме: Дребосъчето е най-обикновено момченце.

Босе е на петнайсет години и стои с по-голямо желание пред футболната врата, отколкото пред черната дъска. Значи и той е най-обикновено момченце.

Бетан е на четиринайсет години и нейните коси са досущ като на другите най-обикновени момичета.

И в цялата къща има само едно необикновено същество — това е Карлсон от покрива. Да, той живее на покрива и това само по себе си е вече необикновено. Може би в другите градове да не е така, но в Стокхолм почти никога не се е случвало някой да живее на покрива, и то в отделна малка къщичка. А, представете си, Карлсон живее тъкмо там.

Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък. Достатъчно е да натисне копчето на корема си и тозчас едно малко чудновато моторче забръмчава на гърба му. Докато перката се завърти както трябва, Карлсон стои една минута неподвижен. Но щом моторът заработи с пълна сила, Карлсон се издига, полетява с леко поклащане и си дава такъв важен и достолепен вид, сякаш е някой директор — разбира се, ако можете да си представите директор с перка на гърба.

Карлсон си живее прекрасно в своята малка къщичка на покрива. Вечер сяда на стълбата пред входа, пуши с луличка и гледа звездите. Разбира се, от покрив звездите се виждат по-добре, отколкото от прозорец, и затова може само да се учудваме, че толкова малко хора живеят по покривите.

Изглежда, че обитателите на къщата просто не се досещат да се заселят на покрива. Те не знаят, че Карлсон си има там къщичка, защото тя е скътана зад големия комин. Пък и щяха ли възрастните да обърнат внимание на някаква си там къщурка, дори и да се спънеха в нея?

Веднъж един коминочистач съгледа неочаквано Карлсоновата къщичка. Той се учуди и си рече: „Я гледай!… Къщичка?… Не може да бъде! Кой ще построи къщичка на покрива?… Отде ли се е взела тука?“.

После коминочистачът се зае с комина, забрави за къщичката и никога вече не си спомни за нея.

Дребосъчето се радваше много, че се запозна с Карлсон. Щом Карлсон долетеше при него, започваха необикновени приключения. Изглежда, и на Карлсон беше приятно да се запознае с Дребосъчето. Защото, каквото и да се приказва, не е много приятно да живееш сам-самичък в малка къщичка, и то такава, за която никой нищо не е чувал. Тъжно е, ако няма кой да ти извика: „Здравей, Карлсон!“, когато прелиташ наблизо.

Те се запознаха през един от ония злополучни дни, в които да си малък не е много весело, макар че обикновено да си малък е чудесно нещо. Дребосъчето беше любимец на цялото семейство и всеки го глезеше колкото можеше. Но през тоя ден всичко вървеше с главата надолу. Майка му го сгълча, че е скъсал пак панталоните си, Бетан му извика: „Избърши си носа!“, а татко му се разсърди, дето се върна късно от училище.

— Шляеш се по улиците! — каза татко му. „Шляеш се по улиците!“ Ама татко му не знае, че на връщане Дребосъчето срещна едно кученце. Мило, прекрасно кученце, което подуши Дребосъчето и замаха приветливо опашка, сякаш искаше да стане негово кученце.

Ако зависеше от Дребосъчето, желанието на кученцето тозчас би се изпълнило. Но бедата беше в това, че майка му и баща му в никакъв случай не искаха да държат куче вкъщи. А освен това иззад ъгъла се появи изведнъж някаква си лелка и завика: „Рики! Рики! Тука!“ — и тогава на Дребосъчето му стана съвсем ясно, че кученцето няма да стане никога негово.

— Изглежда, цял живот ще мина ей тъй, без кученце — каза тъжно Дребосъчето, когато всичко прие такъв лош обрат. — Ти, мамо, си имаш татко, Босе и Бетан са винаги заедно. Пък аз — аз си нямам никого.

— Мило мое Дребосъче, нали ние всички сме при тебе — каза майка му.

— Не зная… — промълви още по-тъжно Дребосъчето, защото изведнъж му се стори, че той наистина си няма нищичко и отнийде никого.

Но той си имаше своя стая и тръгна за там. Беше ясна пролетна вечер, прозорците бяха разтворени. Леко се поклащаха белите завески, сякаш здрависваха бледите звездици, които току-що се бяха появили по чистото пролетно небе. Дребосъчето се облегна на прозореца и се загледа навън. Той мислеше за прекрасното кученце, което бе срещнал днес. Може би това кученце лежи сега в малко кошче в кухнята и някое си момче, не Дребосъчето, а друго момче, седи редом с него на пода, милва косматата му глава и му говори: „Рики, ти си чудесно куче!“

Дребосъчето въздъхна тежко. Изведнъж той чу някакво слабо бръмчене. То се усилваше все повече и повече и ето, колкото и чудно да изглежда това, край прозореца прелетя дебело човече. Това беше Карлсон, който живееше на покрива. Но тогава Дребосъчето още не го познаваше.

Карлсон изгледа продължително и внимателно Дребосъчето и отлетя нататък. След като се издигна високо, направи малък кръг над покрива, заобиколи комините и се насочи към прозореца. После увеличи скоростта и се понесе като истински самолет край Дребосъчето. Направи втори кръг. Трети…

Дребосъчето стоеше, без да мръдне, и чакаше да види какво ще стане по-нататък. Дъхът му спря от вълнение. Мравки пропълзяха по гърба му — ами че не всеки ден прелетяват край прозореца малки дебели човечета.

А човечето през това време намали скоростта и като се изравни с прозореца, каза:

— Здравей! Може ли да кацна за минутка?

— Да, да, моля, кацнете — отговори Дребосъчето и добави:

— Мъчно ли се лети така?

— Това е най-лесната работа за мене — произнесе важно Карлсон, — защото аз съм най-добрият летец в света! Но не бих съветвал никой дембелин, приличен на чувал сено, да ми подражава.

Дребосъчето си помисли, че не си струва да се обижда от „чувал със сено“, но реши никога да не се опитва да лети.

— Как те казват? — запита Карлсон.

— Дребосъче. Истинското ми име е Сванте Свантесон.

— А мене, колкото и да е чудно това, ме наричат Карлсон. Просто Карлсон и толкоз. Здравей, Дребосъче!

— Здравей, Карлсон! — каза Дребосъчето.

— На колко си години? — попита Карлсон.

— На седем — отговори Дребосъчето.

— Отлично. Да продължим разговора — каза Карлсон.

После той бързо се прехвърли през прозореца, като преметна един по един малките си дебелички крака, и се озова в стаята.

— А ти на колко си години? — попита Дребосъчето, решил, че Карлсон се държи твърде по детски за един възрастен чичко.

— На колко ли години съм? — повтори въпроса Карлсон. — Аз съм мъж в разцвета на силите си и толкоз.

Дребосъчето не знаеше какво точно значи да бъдеш мъж в разцвета на силите си. Може би и той е мъж в разцвета на силите си, но още не знае това. Ето защо попита предпазливо:

— А в коя възраст става разцветът на силите?

— Във всички! — отговори Карлсон със самодоволна усмивка. — Във всяка възраст, но само когато се отнася до мене. Аз съм красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си!

Той се приближи до поличката за книги и измъкна една от играчките на Дребосъчето — парна машина. — Хайде да я пуснем — предложи Карлсон.

— Без татко не бива — рече Дребосъчето. — Машината може да се пуща само с татко или с Босе.

— С татко, с Босе или с Карлсон, който живее на покрива. Най-добрият специалист в света по парните машини — това е Карлсон, който живее на покрива. Така предай на своя татко! — каза Карлсон.

Той грабна бързо шишето със спирта за горене, което стоеше редом с машината, напълни малкото спиртниче и запали фитила.

Макар Карлсон да беше най-добрият в света специалист по парните машини, той наливаше спирта доста несръчно и дори така го разля, че върху поличката за книги се образува цяло спиртово езеро. То пламна и върху поличката заиграха весели сини пламъчета. Дребосъчето извика уплашено и отскочи.

— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон и вдигна предпазливо своята пълна ръчичка.

Но Дребосъчето не можеше да остане спокоен, като гледаше огъня. Той сграбчи един парцал и угаси пламъка. Върху полираната повърхност на поличката останаха няколко големи безобразни петна…

— Погледни как се повреди поличката! — рече загрижено Дребосъчето. — Какво ще каже сега мама?

— О, дреболия, обикновено нещо! Няколко по-значителни петънца върху поличката за книги са обикновено нещо. Така предай на майка си.

Карлсон коленичи до парната машина и очите му заблестяха:

— Ей сега ще почне да работи.

И наистина само след миг парната машина заработи. „Пух-пах-пух“ — пъхтеше тя. О, това беше най-прекрасната от всички парни машини, каквито само можеш да си представиш, и Карлсон изглеждаше толкова горд и щастлив, сякаш сам той я беше изнамерил.

— Трябва да проверя предпазната клапа — рече изведнъж Карлсон и се залови да върти някаква дръжчица. — Когато не проверяваш предпазната клапа, стават аварии.

„Пух-пах-пух — пухтеше все по-бързо и по-бързо машината. — Пух-пах-пух!“ После започна да се задъхва, сякаш препускаше галоп. Очите на Карлсон сияеха.

А Дребосъчето престана вече да се безпокои за петната върху поличката. Той беше щастлив, дето има такава чудесна машина и дето се е запознал с Карлсон, най-добрия в целия свят специалист по парни машини, който толкова майсторски провери предпазната клапа.

— Е, Дребосъче — каза Карлсон, — това се казва „пух-п ах-пух“! Разбирам от тия работи. Аз съм най-добрият спе…

Но Карлсон не успя да завърши, защото в този миг се раздаде гръмък взрив и парчета от разрушената парна машина се разлетяха навсякъде из стаята.

— Тя избухна! — извика възторжено Карлсон, сякаш беше успял да направи най-интересния фокус с парната машина. — Честна дума! Тя избухна! Какъв бумтеж! Колко силен!

Но Дребосъчето не можеше да сподели радостта на Карлсон. Той стоеше смаян, с очи, пълни със сълзи.

— Парната ми машина… — хълцаше той. — Парната ми машина стана на парчета!

— Това е дреболия, обикновено нещо! — и Карлсон махна безгрижно със своята малка пълничка ръка.

Аз ще ти дам още по-хубава машина — успокояваше той Дребосъчето.

— Ти ли? — учуди се Дребосъчето.

— Разбира се. Горе при мене има няколко хиляди парни машини.

— Къде е това „горе“ при тебе?

— Горе в моята къщичка на покрива.

— Ти имаш къщичка на покрива? — попита Дребосъчето. — И няколко хиляди парни машини?

— Е, да. Две стотици напълно сигурно.

— Колко ми се иска да дойда в твоята къщичка! — извика Дребосъчето.

Трудно беше да повярваш в това: да съществува малка къщичка на покрива и Карлсон да живее в нея.

— И като си помислиш само каква къща, пълна с парни машини! — провикна се Дребосъчето. — Двеста машини!

— Е, аз не съм пресмятал точно колко са останали — уточни Карлсон, — но не са по-малко от няколко дузини.

— И ти нали ще ми дадеш една машина?

— Разбира се!

— Още ей сегичка ли?

— Не, първо трябва да ги попрегледам малко, да проверя предпазните клапи… е, и още нещо такова. Спокойствие и само спокойствие! Тия дни ще получиш машината.

Дребосъчето се зае да събира от пода парчетата от онова, което преди малко беше неговата парна машина.

— Представям си как ще се разсърди татко — промърмори загрижено Дребосъчето. Карлсон повдигна учудено вежди:

— За парната машина ли? Че това е дреболия, обикновено нещо, за което не си струва да се вълнуваш! Така предай на твоя татко. Аз бих му го казал сам, но бързам и не мога да се бавя повече тука… Сега няма да успея да се срещна с твоя баща. Трябва навреме да се върна вкъщи, та да видя какво става там.

— Много добре направи, дето дойде при мене — каза Дребосъчето. — Макар че, то се знае, парната машина… ти нали ще се отбиеш пак някой път?

— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон и натисна копчето на корема си.

Моторът забръмча. Карлсон все още стоеше неподвижно и чакаше перката да се завърти с всичка сила. Изведнъж той се издигна от пода и направи няколко кръга из стаята.

— Моторът нещо стърже. Трябва да отлетя в работилницата да го смажат. Разбира се, и аз мога да сторя това, но бедата е там, че нямам време… Мисля все пак да се отбия в работилницата.

Дребосъчето също помисли, че така ще бъде по-разумно.

Карлсон отлетя през отворения прозорец; неговата малка дебеличка фигурка се очерта ясно върху фона на пролетното небе, обсипано със звезди.

— Довиждане, Дребосъче! — извика Карлсон, като помаха със своята пълна ръчичка, и изчезна.

Здравейте !Предоставям ви линк към информацията за партньори, съмишленици, спонсори и дарители в случай,че има интерес…. https://www.narodnatopka.com/reklama-dbfb/
Описано е всичко необходимо за проекта !
Целта ни е да отворим вратите на поне по един клуб по народна топка във всеки един град на България. Всяка община, която иска да развива спортната култура на подрастващите и на вече порасналите в региона, е добре дошла в редиците на Федерация „Народна Топка България „.

Това е начинът да изградим и национален отбор за мъже, жени и смесен състав, ако искаме да участваме активно на международната сцена на Световно и Европейско първенство по народна топка ( DODGEBALL CUP ) в зала, на плаж , на сняг , на батут и навсякъде в природата. Всеки от вас, който желае да помогне, е добре дошъл. Свържете се с нас !!!
тел: 0885 94 84 96 – Kim Reiki

Всяка закупена топка подпомага нашата дейност на национално ниво !
ТОПКИТЕ за ЗАЛА “DBFB GOTCHA BALL” СА С РАЗМЕР 7 ИНЧА ПО ДИЗАЙН НА ФЕДЕРАЦИЯ НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ С АВТОР ЕВА ПАВЛОВА И СА ОФИЦИАЛНО ОДОБРЕНИ ОТ WORLD DODGEBALL ASSOCIATION .
Топката е от текстил и е лека, а при удар е безболезнена.
https://www.narodnatopka.com/shop/dbfb-gotcha-ball-1/

Напиши коментар

Your email address will not be published.