„Български мъченици“ 1877г.

„Български мъченици“ 1877г.

„Български мъченици“ 1877г.
картината е на руския художник Константин Маковский с внушителни размери 410 х 240 см. Рисувана е по времето когато цяла Европа и света са потресени от зверствата на турците при потушаване на Априлското въстание и клането в Батак. За централната женска фигура позира неговата жена Юлия Леткова, която също е художник. Картината се продава много бързо, а Маковский изпраща всички пари за пострадалите в България.

Пак по това време френският писател Жак Гордон ще напише знаменателните думи: „Ако един чужденец иска да разбере величието на България, трябва да посети Батак! Батак е безмълвната история на един народ, който е пожелал да бъде свободен и е доказал с кръвта си правото да бъде свободен!“
Вестта за зверствата в Батак обикаля целия свят – предизвиква митинги в Англия, възпламенява Уйлям Гладстон и Виктор Юго. На 2 юли 1876 г. Юго се обръща към „всички съвести на Европа“: „Трябва да се привлече вниманието на европейските правителства върху един дребен факт, тъй дребен, че правителствата съвсем не са го забелязали. А ето този факт: един народ е избиван. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Има един свидетел: ЦЕЛИЯТ СВЯТ.“
Американското посолство в Цариград изпраща в България своя консул Ю. Скайлър. Придружава го специалният кореспондент на „Дейли нюз“ – Дж. А. Макгахан. Английското правителство също изпраща в Батак Беринг, секретар на английския посланик в Цариград. Англичанинът проявява доблест и съвест – той изцяло потвърждава изнесеното до този момент в печата за турските зверства и опровергава напълно Едиб ефенди. Когато турското правителство издава специален ферман за награждаване на главатарите, организирали потушаването на въстанието, американският консул Скайлър написва рапорт, в който подробно описва жестокостите. Като разбират за огромния интерес от Европа турските власти се оптват да заличат следите от зверствата.

След посещението на Макгахан в Батак, кореспонденциите му в „Дейли нюз“ още по-смело повдигат завесата. Третото писмо на американския публицист е озаглавено „Батак – долината на смъртта и хората без сълзи“. Това са първите официални документи, които карат световната съвест да заговори.

Подобно на колосалните измерения на труда на Макгахан има още една велика личност, която не само батачани помнят с много уважение и любов, но и други пострадали от фанатизма- това е лейди Емили Странгфорд. Това е една жена с изключителен характер, която помага на безброй пострадали със средства включително и на батачани.

Интересът й към България и всичко българско особено се засилил след известията за кланетата в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в Южна България. В своите мемоари тя пише: „Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите“.

Тя апелирала към английската общественост и европейските чужденци в Цариград за подпомагане на българите като създала фондация за набиране на средства „Bulgarian Present Relief Fund“. На дарителите във фондацията тя обещала лично да дойде в България и раздаде събраните дарения. И спазила обещанието си. От проведената акция били събрани около 30 000 английски лири, внушителна за времето сума, в която тя включила и свои лични спестявания.

Особено навременна и неоценима е помощта на лейди Странгфорд за Батак, английската филантропка фактически става възстановителка на градчето.

В защита на българската кауза се застъпват Франция, Италия, но най-вече в Русия. Глас на протест издигат Лев Толстой, Достоевски, Тургенев и други хуманисти. Бележитият писател Тургенев с болка заявява, че ако турските зверства не могат да бъдат прекратени без война, „тогава нека бъде война“. Спонтанното славянско чувство откриваме у Короткин: „Ние четем кореспонденциите за турските зверства в България, ние плачем при четенето и отиваме да се записваме в отрядите на доброволците.“

Иван Вазов възклква: „Ние въздигаме величествени паметници на юнаците в борбата за българска свобода: Хеопсовата пирамида би била малка за паметника на Батак, комуто се дължи освободителната руско-турска война.“

Преминал през кръв и пожари, през невиждано изтребление, на 9 януари 1878 г., Батак посреща възторжено двата кавалерийски ескадрона на 9-ти хусарски киевски полк начело с подполковник Туланов!

Източник Facebook

ДАРИ ЗА НАРОДНА ТОПКА БЪЛГАРИЯ ®

Народна Топка България ®

Народна Топка България ®

Още за нас на следните адреси :

www.kimreikifoundation.com
www.narodnatopka.com
www.mediaplus.bg

Напиши коментар

Your email address will not be published.